"Едва, когато нещо си отиде,
едва когато с нещо се простиш,
разбираш..."
Разбираш ли
или още ти е странно,
че мен ме няма в този дом
и тъмнината, тиха, бездиханна,
до тебе сяда вечер мълчешком...
Ще запали свещ, ще сипе вино,
"Наздраве" ще ти каже шепнешком
и ще се стопи в тишината
на твоя пуст и празен дом.
И вече няма смисъл да се сърдиш,
и вече няма смисъл да крещиш,
най-хубавото в живота ти си тръгна,
без дори да рабререш...
© Диана Димитрова Все права защищены