26 сент. 2008 г., 10:54
Самота
На самотата непрогледната тъма
с воал от безнадеждност ме обгръща.
В незнаен ужас мрак и пустота
като бездънна пропаст ме поглъщат.
Смразяващият зов на вечността
в гробовен хлад сърцето ми сковава.
Тръбите на съдбата чрез смъртта
към мрачния покой ме призовават.
Лъжа безумна - туй е любовта.
Илюзия, мираж посред пустиня.
Мечти, надежди, трепетни слова,
а после - пустота и безнадеждност.
Примамва ни със блясък несравним.
Омайва ни със блянове чудесни,
а после ни захвърля в пропастта,
осъдени на мъки безпределни.
© Никола Берчев Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Почувстван стих!Поздравления и прегръдка за теб!
-
Любовта е сложно нещо!
Стихотворението ми хареса много!!! -
хареса ми... До верни изводи си стигнал!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
любовта е къс миг на щастие и цяла вечност на страдание..
но защо ли все така ни радва и към нея неистово се стремим..
сърдечен поздрав, Никола..за хубавия стих..