21 мар. 2008 г., 21:53

Самота 

  Поэзия
887 0 1
Във стая празна,
с прозорци черни.
В едно легло само и тъжно,
лежи герой
и капят от очите сълзи.
Навред е празно,
и празно е сърцето.
Навред е тихо,
в душата тихо е дори.
Във миг прелиства книгата добре позната,
но в нея само скръб и жал ехти.
И всички спомени далечни и познати, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктор Минков Все права защищены

Предложения
: ??:??