2 апр. 2008 г., 13:39

Самота  

  Поэзия
643 0 1

Самота

И отново съм сама.

За кой ли път във тъмната нощ.

И отново мълвя

твоето име на ум.

Нямам сили да го изрека на глас.

Искам само миг да си мой.

Искам само миг да те имам,

но зная, че нивга няма да си мой.

Знам, аз принадлежа на друг свят,

но, моля те!

Аз на колене пред теб заставам

и искам мъката си аз на тебе да разкажа.

Знам, че съм ти чужда веч.

Знам, но истината аз не искам да приема

и отново съм сама

и името ти нежно аз зова,

но няма те и не ще ме разбереш.

© Марияна Димитрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Искам да изкажа възхищението си, че за толкова време абсолютно никой не ти е написал коментар, нито ти е турил шестица. Вярвай ми, стихът ти по нищо не отстъпва на произведения, които имат по 20 6-ци. Поздрав!
Предложения
: ??:??