Във пустотата на отминали епохи
оглежда се забравеният свят,
пред него друми няма, нито пък насоки
и светли вери не горят.
Добро и зло в едно се сливат
в ефирно мрачен пасианс
и чувства ясни се укриват,
покриват някой застарял романс.
Реалното залято е със черна лава,
покрито от воала на нощта
и свети тъжно някой закъсняла слава,
угасвайки съвсем до сутринта. ...