20 сент. 2007 г., 01:27

Самота 

  Поэзия
469 0 4
 

Плясък на вълни в сърцето ми бушува,

изгрев от сълзи по лицето ми потича.

Залез на тъга и черно слънце е душата,

само самота, това ми е съдбата.


Шум от ветрове ме гони из съня ми,

писък на дете ме преследва през деня ми.

Бездънно море, това е радостта ми,

черни дни се очертават за любовта ни.

© Пламена Добрева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??