САМОТА
Цвета на очите от небето си взела
и от онова тъжно напролет море.
Снагата ти бялнала, с нозе на газела.
Искам те моя! Като жадно хлапе.
За левче от тебе купувам си здраве.
А има ли рецепта за твоето сърце.
Идваш в съня ми. А те няма наяве...
Самотата рисува - твоето лице...
© Мимо Николов Все права защищены