Говоря си със вятъра, с листата,
със кучето на двора, с есента.
И виртуално гоня самотата,
но път към мене все намира тя.
Отидоха си близките. Останах
като дърво без корени сред път.
Расте по градовете нова смяна -
за тях съм коренът, домът, духът.
Сама ли съм? Или самотна в мрака,
когато самотата най-тежи.
Когато не очаквам и не чакат
и мен. Общуване ли е, кажи, ...