Самота

24 сент. 2005 г., 17:28

Поэзия

1049 0 1

Защо ме напусна?
Къде си?
Къде изчeзна веселбата?
Изведнъж се оказах сама и вечe чувствам клещите
НА САМОТАТА.
Дъждовни капки ме обливат и
сълзи лицето ми заливат.
Далечe съм от твоята усмивка,
а къде ли всащност се намирам?
Защо не званне телефонът?
Защо не чyвам твоя глас?
А самотата слага твоята корона
и казва чe роб ще му бада аз.
Защо не съм вълшебник аз кожарен
за да мога във дърво да те преварна
и ве4но в клоните ти да лежа обгарната?
Защо?
Защо?
Незная.
Защо ли съществувам?
Защо съм се родила?
За да страдам и накрая в пръстта да си почивам!

Самота

Свързани произведения

Комментарии

Предложения