Самота

28 июл. 2011 г., 18:20

Поэзия » Другая

609 0 2

Едно дърво
с голи клони
под слънцето
навело е глава,
сред каменното ехо
на шепнеща река...
Едно дърво,
все още живо,
с пулс,
отмерващ
вечността,
дъбоко
корени е впило
в плачеща земя...
Пие сълзи,
храни с мъка
свойта самота...
....
Господи,
колко ли
съдби човешки
си обрекъл на това...?!

Дейзи Патън

Самота

Свързани произведения

Комментарии

Предложения