Самота

30 апр. 2014 г., 21:06

Поэзия » Другая

718 0 0

Самота, приятелко стара,
поседни до мен пред олтара
на мечтите ми - птици красиви,
на надеждите - някога живи,
а сега просто тлеещи бавно
в сиво-бялата пепел - забрава.

Докосни ти душата ми с пръсти,
оцвети я със багрите пъстри
на лалета, синчец и на рози...
Погали ти нозете ми боси
и с роса окъпи ги в тревите -
със сълзите ти чисти покрити.

Самота

Свързани произведения

Комментарии

Предложения