Самота

28 янв. 2010 г., 22:02

Поэзия » Любовная

683 0 1

Самота
Навън е мрак, вали дъжда,
а с него плаче моята душа.
Така ми отреди съдбата,
да бъда в самотата...
Обичах Те! „Любов моя”,
спомням си, наричах те!
Но думите останаха в дъжда
и спомена за тези няколко слова.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Самота

Искате да прочетете повече?

Предложения