Заключен сред белосани стени,
от зимна белота заключен,
през комина се изнизват дни,
в които нищо не се случва.
Останал сам и в самотота,
броя снежинките навън,
до мен самотна е жената,
а децата ми сънуват сън.
Една, две, три, стотици -
хиляди снежинки се тълпят
да видят чрез моите зеници
колко по-различен е светът...
© Иван Мишев Все права защищены
На мен ми липсва моето любимо:
Дъждът почуква на капчука ...
Знам го наизуст!