10 февр. 2010 г., 12:46

Самота 

  Поэзия » Философская
582 0 0
Самота
Ужасно е усещането да си никому ненужен,
да водиш този скучен, сив живот.
И всеки ден едно и също - от работа, на пазарувки, вкъщи...
Очакваме дивана - мълчалив и стар (на него да се тръшна)
и ме обзема пак онази страшна самота.
Без гости, без разходки, без приятели добри...
Без смях, романтика и страсти,
без секс, игрички, разни...
Без танци и еротика... Дали? -
ще бъде участта ми тъй, чак до старини?
Не! Благодаря! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Генева Все права защищены

Предложения
: ??:??