Самота

Ужасно е усещането да си никому ненужен,

да водиш този скучен, сив живот.

И всеки ден едно и също - от работа, на пазарувки, вкъщи...

Очакваме дивана - мълчалив и стар (на него да се тръшна)

и ме обзема пак онази страшна самота.

Без гости, без разходки, без приятели добри...

Без смях, романтика и страсти,

без секс, игрички, разни...

Без танци и еротика... Дали? -

ще бъде участта ми тъй, чак до старини?

Не! Благодаря!

Но пита ли ме някой, та говоря.

Ний сме толкова несъвършени и непостоянни, странни

в свойте мисли и стремежи.

Станах грозна и дебела, без копнеж за красота.

Ще си проспя живота и ще отмине младостта...

А всички казваха за любовта -

ПАРАД НА ЧУДЕСАТА, ВЪЛШЕБСТВО И ЗАРЯ!

Но може би така ще си умра -

понякога във радост, по-често - във тъга...

И болката познах,

и таз ужасна, страшна самота.