Самотата, по брега, като вълнá
със спомените в пясъка рисува,
в ръката ми, паднала звезда,
със сърцето поиска да пирува.
А то се свива на топка в гръдта
щом мислено изрича твойто име,
отеква над скалите през нощта,
песента със име „намери ме“.
И трепетите вятърът отнася,
над бездната свирепа на плътта,
там яростно бушуват сетивата,
опустошили сломената душа. ...