Валери_Станков (Валери Станков)
1489 975
22 июл. 2024 г., 21:24

Самота 

  Поэзия
153 3 4

САМОТА

 

... денят върху бучащото море,

надянал черен облак за сетре,

из туфите тръстики се повлече.

 

По нервите мелтемът ми пили,

на завет край ръждивите скали

постилам си дрипливото елече.

 

И плажа – подир бясната вълна,

трошлив като египетска къна,

пред мен морето лакомо завлича.

 

Животът ми се влачи – все по-къс,

и гларусът зачерква ме на кръст,

и грачи над душицата ми птича.

 

Медузите ми друсат мъртва гнъс,

и няма жив човек околовръст –

да ми рече, че много ме обича.

 

22 юлий 2024 г.

гр. Варна, 19, 10 ч.

 

© Валери Станков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Не са малко хората от този сайт, които обичат теб и стиховете ти, Валерка! Но всеки понякога изпада в депресивни настроения. Ще го преодолееш!
  • Самотата ти е величествена като любовта ти! Благодаря на Бога, че пишеш красивите си стихове, които обичам да чета! Авторът им е несравним любим поет!
  • Господ те обича и аз те обичам, морско момче!
    Бъди здрав и благословен!
  • Аз те обичам, Валюше, неподражаем си.
Предложения
: ??:??