Безплодна вечер пак ме навестява
и в пустотата на душата ми наднича,
сетивата ми безгласно пак приспива,
и в сън мечтите ми разтваря.
Безплодно утрото ме призовава
към нов, познат до болка ден,
към ден, със безнадеждност упоен,
към нова болка с нов рефрен.
От слънчевата сянка бягам неуморно,
тягостно грее в мене тъма.
Сред множество извори съм бездомно сама
и сама, пак се чувствам сама.