1 июл. 2009 г., 22:32

Самота 

  Поэзия » Любовная
1304 0 5

Дали ще плача или ще се смея,

всичко води пак към нея.
Тя се крие в сянката, в мрака.

Понякога е топла, друг път е студена,

но накрая поразен си ти от нея.

 

Към теб е нежна, друг път е коварна.
Мрази те - обича те и ти изневерява.

Лягаш с нея, сутрин ставаш,

ала не усещаш как животът ти проваля.

 

 

Самотата, тя е главна героиня...
Мразя я,  дявол да я взима!!!

 

 

© Лъчезар Андреев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??