Dili_Di (Диляна Василева)
23 84
8 авг. 2006 г., 14:03

Самота 

  Поэзия
867 0 6
Самота!
Страшна е!
И ненаситна!
Тъжна,
злобна,
без душа...
Бавно себе си погубваш,
страхуваш се от любовта!

Бил си влюбен,
дал си всичко...
Но уви.
Измама е било.
Свършило е неприлично,
скрил си своето добро.

Твоя ден започва рано -
сам с чашата кафе...
Сeбе си ли заблуждаваш,
че така ти е добре?

© Диляна Василева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Според мен истинската любов никога не свършва.Ако е свършила, то тя не е била истинска.Точка.Аз хиляда пъти се разделях с моя човек, но пак намирахме начин да се съберем, защото май не можем един без друг.
    А може би тази една любов е свършила, защото не е била достатъчно съвършена? Значи- съвършената чака там някъде, да я откриеш...
  • Благодаря ви Поправих грешката
  • Челси, тук става въпрос за самозаблуда... Различно е. Хареса ми. Погледни предпоследния ред.
  • Да,добро е!
    Поздрави!
  • Вярата в самотата и страха са най-големите пречки, които човек може сам да постави по пътя на живота си ...Хапресва ми
  • И това е много хубаво!!! Поздрави!!!
Предложения
: ??:??