Обичах самотата.
Не душевната,
физическата самота.
Действаше ми красиво,
да остана сама,
да чувам само собствения си глас,
да виждам това, което иска въображението ми,
да правя каквото пожелая, без намесата на съвестта,
да съм себе си,
във всичките си форми,
и после всички, които обичам, да се появят,
да ги обичам, ...