Толкова дни и нощи в тази стая,
толкова надежди в кошчето...
Търсих те, няма да лъжа,
свикнах вече на този огън да се пържа,
стари спомени с нокти да стържа.
Испански вечери изгубени,
някакви си дни,
ледени истини, в пустиня от надежди и мечти,
"Теб" няма, свикнах с мисълта май...
Всяка нова любов
значи вече край...
© Атанас Къшев Все права защищены