28 апр. 2016 г., 20:41

Самотата 

  Поэзия » Юмористическая, Философская
462 1 7

 

Странно гледаме се, драга, 
и съзираме тъмата дългокоса.

Дай ù чехли, че е боса!

Влизай, а не стой така на прага!

 

Слушай, ще направя по цигара.

Ще се сгреем с по ракия блага.

Е, ако не пиеш, хич не се налага...

Само с мен не си прави гаргара!

 

Късно стана, вече хич не си бъбрива.

Някак трудно е да ме оставиш..

Зная, няма никога да ме забравиш!

Оценявам и го виждам - колко си вежлива!

 

 

 

© Eva Filth Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Самотата е спътница сурова, но тя е и красива, в тъжните моменти, тя е тази, която умовете окрилява. И сред много хора, човекът способен е самота да чувства. Туй чувство е мистично и само творецът истински да го опознае може. Поздравявам ви за думите красиви. Не само четката, но и перото добре ви служат.
  • Ха-ха, забавно е! А дали самотата си пада и по бира ?
  • Много благодаря! Дано самотата забрави всички ни!
  • Сигурен съм, Ева, че самотата ще те забрави. Хареса ми чувството ти за хумор! Поздравления!
  • Когато човек е отворил сърцето си за света..., живота...всичко е по различно, нали...? Дори самотата става "вежлива", когато "не (..) прави гаргара"
  • Харесах шеговития, приласкаващ тон на говор. Сладки сънища
  • Самотата не е смешна, дори и в раздел "Хумор". Уви, нерядко в живота се налага да се сближаваме с нея, дори да се сприятеляваме, а даже тя да е и единственият ни приятел!
    Пробваш нестандартен подход към една вечна тема, Ева! Само по себе си това е нещо достойно за адмириране. Поздрави, най-сърдечни!
Предложения
: ??:??