Самотата

4 сент. 2022 г., 10:08 2022-09-04T14:23:38+03:00

Поэзия

462 1 2

Когато самотата почне да тежи

и чувствата в сърцето ми убива,

не искам да стоя сред четири стени

и търся пътя, който се открива.

И правя се на много силна и добра,

дори да зная, че не съм такава.

Сълзите си преглъщам, няма да тъжа –

каквато съм, оставам си такава.

А времето лети, не иска да се спре,

лъжа е то, че раните лекува.

Опитвам се да мисля, че е за добре,

така по-лесно всичко съществува.

Не знам ще мога ли да задържа във мен

желанието светло да живея

и да обичам всеки слънчев летен ден,

когато ми се плаче, да се смея?

Мария Мустакерска

MariaMustakerska (Maria Mustakerska)

2022-09-04T14:23:15+03:00

Jackie151 (Антоанета Иванова), много благодаря!
Jackie151 (Антоанета Иванова)

2022-09-04T10:44:55+03:00

Самотата тежи, самотата горчи като отрова! Пожелавам ти да излезеш на светло, Мария!