Живяхме с теб живота по принуда,
обичахме и двамата да ни е трудно.
Не осъзнавахме, че вършим лудост,
за преструвките животът ни го върна.
И късно е сега да се завърнем
при любимите, които изоставихме.
Задето нямахме кураж да се обърнем,
простихме се със тях и после страдахме.
Защо да си припомняме тогава
това, което е могло да бъде.
И на двама ни сега остава
да страдаме от гузна съвест. ...