gastanieda (Деница Красимирова)
49 39
26 окт. 2009 г., 02:33

Самотата е като овала на халката 

  Поэзия
1020 0 4

Живяхме с теб живота по принуда,

обичахме и двамата да ни е трудно.

Не осъзнавахме, че вършим лудост,

за преструвките животът ни го върна.

И късно е сега да се завърнем

при любимите, които изоставихме.

Задето нямахме кураж да се обърнем,

простихме се със тях и после страдахме.

Защо да си припомняме тогава

това, което е могло да бъде.

И на двама ни сега остава

да страдаме от гузна съвест.

Излъгахме и любовта насила,

излъгахме я и я проиграхме.

Не изпитахме ни капка милост -

подминахме я и така я разбрахме,

че в живота грешките се плащат

с най-тежката монета - самотата,

която знае само да изпраща,

а по форма е като халката.

© Деница Красимирова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??