21 авг. 2023 г., 18:43

Самотата ни буди навсякъде 

  Поэзия
1035 17 14
Приказвам с вятъра, изглежда ми разумен,
дотолкова, че често замълчавам...
Отвеяни са думите изгубени,
но на душата те за щастие не трябват.
В бездумието тъжно тя живее
и самотата буди я навсякъде.
От огледалото на бъдещето грее
последната частица златен пясък.
Затворен в мимолетното не зная,
дали въже за бесене е Смисъла,
защото вечните неща нехаят
ще се сплетат ли в пъзел от амнистия. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Все права защищены

Предложения
: ??:??