Самотен кей на пуст и мрачен бряг.
Една звезда проблясва във простора.
И наблюдава тихо в мрак една вълна как
блъска се в брега със несломима воля.
Самотен кораб като призрак в мрака,
полюшван от вълните се прокрадва.
Самотен бряг, самотна стая,
стените са от камък, сякаш е затвор,
без въздух и прозорец без покой.
И само кеят и вълните, разбиващи се в този бряг,
и само сълзите в очите напомнят за отминал вече смях.