Самотен уличен музикант

31 мая 2016 г., 20:27

Поэзия » Другая

339 0 2

На тротоар приседнал тъжен,

от струните изтръгва звук.

С какво живота му е длъжен,

че през деня той свири тук?

И явно е добър, за Бога!

Роден е- вижда се- с талант.

Животът днес му е тревога,

че трудно е за музикант.

Блестят монетите в чинийка-

ще има нещичко за хляб.

И сладоледа във фунийка

ще го зарадва, като сляп.

Но кой нощес ще му се радва,

когато е във своя дом?

Дали си щастие открадва

в разбития си ден със взлом?

Навярно хляба е украска.

В душата песен му звучи.

Животът с нокти си го драска

и пълни мокрите очи...