Самотен залез

13 авг. 2020 г., 14:03

Поэзия

643 1 2

Със последните лъчи от злато,

слънцето нацелува морето,

с бляскав залез го обсипа богато,

усмихна се ведро и на небето.

Изтъка после златна пътека,

(с лъчите си все още горещи),

към люлка с едно повехнало цвете -

след любовна несбъдната среща...

Самотен залез... посърнало цвете ,

надежда разстреляна и... тишина...

Картината вдъхновява поети,

но тя защо ли ми навява тъга?

Самотен залеза се сбогува с деня,

а морето с укротена стихия,

самотната люлка се гърчи сама,

раздяла витае, няма... магия!

КАЛИНА ВЛАДИ

KalinaStan (Калина Влади)

2020-08-13T20:32:05+03:00

Благодаря за хубавия коментар! Всеки залез е обещание, изгревът да е красив и споделен от двама...
lyr (Румен)

2020-08-13T16:26:25+03:00

Много красиво и емоционално. След самотният залез винаги следва и изгрев...
Поздрав от мен!