2 июл. 2005 г., 22:55

Самотна 

  Поэзия
1228 0 2
Догаря и последната цигара.
Минава полунощ.
Детето нежно спи,
а аз обляна във сълзи
изплаквам болката,която
във гърлото ми стяга и боли.
Боли от тишина,
от самота.
Дори сънят от мен побягна.
И само тя тъгата ми остана
да чака с мене утринта.
Питам се, къде ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Предложения
: ??:??