29 янв. 2021 г., 16:14

Самотна бреза в скута на зимата 

  Поэзия » Любовная
492 6 11
САМОТНА БРЕЗА В СКУТА НА ЗИМАТА
Все някога ще преболи.
Но дълго ще ми бъде тежко.
Ридът се губи сред мъгли
и съска вятърът насреща.
Как опустява в миг брегът,
осеян със сребристи люспи.
Реките ще се усмирят.
Додето снегояд се спусне.
Намразих зимата от днес.
И не желая да я има.
Затлачен с вледенен отвес, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Все права защищены

Предложения
: ??:??