9 мая 2009 г., 21:03

Самотна е луната 

  Поэзия » Любовная
5.0 / 1
1540 0 3
Самотна е луната,
като мене.
Без звезди е небето,
аз пък без сърце.
Пусто и мрачно нощес е полето,
празни са и мойте ръце.
Мека и студена под мен е тревата,
а душата ми копнее за твойте очи.
Самотна нощес е луната,
къде си,
при мен се върни.
08.04.09

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Полина Боянова Все права защищены

Предложения
  • Пред мен един глагол навъсен, отмерващ ме с поглед мръсен, чупи пръсти нервно и припряно, сякаш ще з...
  • По блестящему снегу шла, поникли плечи. А горячая слеза сорвалась с ресниц. Я нашла тебя, но ты забы...
  • Бурная ночь. Красивая ночь. Луна уходить. Ах, мечты! Ах, мечты! Ах, мечты! О! Тебе я вижу в свои сны...

Ещё произведения »