25 июн. 2007 г., 16:21

САМОТНА ГАРА 

  Поэзия
765 0 3
Разминаваме се като бързи влакове,
в дива надпревара с времето летим,
а една самотна гаричка все още чака
в нея да открием своя миг неповторим.
Да поседнем на перона и задъхани
да си кажем "здрасти !" или пък "прости!"
И забравили къде отвежда пътя ни,
в огън да превърнем своите мечти.
Тая малка гара... де е днес семафора -
да отидем двама тихо на перона.
Да накараш времето, нощта и вятъра
тук да спрат и само с нас да си говорят... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теменужка Маринова Все права защищены

Предложения
: ??:??