27 июн. 2013 г., 15:14
САМОТНА ГАРА
Далечна порутена гара.
Тя някога любовен пристан
е била за тях,
а днес, потънала в забрава,
е глуха за тъга и смях.
Сега, изгризани от времето,
стрехите ù сълзят.
И тъжно и болно над нея
само ветрове свистят.
През нощта на перона
луната се съблича – ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация