mra4nata (Кристина Кумбилиева)
3 3
20 июл. 2006 г., 14:10

Самотна и мрачна 

  Поэзия
1623 0 2
Самотна  мрачна,
чакаща смъртта в тази студена и зловеща нощ
аз тъна в забрава
 и чакам утрото светло,
 но така и не идва.

Тук в този ад
аз трудно ще забравя за спомена
и мъката ми трудно смъртта ще заличи...
Дори и спомена не ще ме спаси...
Тъна в мъка, жадувам смърта и чакам да бъда спасена.

Болка пари сърцето ми...
спомен, превърнал се в адът на мрачния ми живот...
Стена и викам с глух глас, пронизващ мрака, в който аз попаднах,
тъна и зловеща е нощта.

В моят мрачен ден празник няма,
смях няма,  щастието ми изгубено е и сълзи няма вече,
а болката тежи ми и сълза не мога да отроня аз дори...


Чакам я чакам... смърта... викам я, викам - не идва!
Не зная дори как ще се избавя от болката.
Само тя - мойта другарка смърта - дава ми силата да остана тук.
 

© Кристина Кумбилиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • ако се избегнат противоречията смятам,че ще бъде добро..и естествено,че може да хем да чакаш смъртта,хем тя да ти дава сила..самата мисъл за нея,самата надежда,че тя все пак може да дойде са напълно достатъчни..
  • "чакаща ноща в тази студена и зловеща нощ"???
    и не само това! на теб също препоръчвам един сайт, който да е началната ти страница за доста време, ако наистина имаш желание да пишеш поне грамотно - http://www.ucha-bg.com/. успех в образоването!
Предложения
: ??:??