И тази вечер ще е пуста...
Звездите кротко ще ме гледат.
Луната присмехулно ще наднича
и с поглед ще ме пита пак къде съм...
И тази вечер ще съм там -
в прегръдката студена на нощта,
заслушана във шепота на тишината,
поела от въздишката на здрача,
заровила лицето си във звезден прах,
стаила във душата си един копнеж,
запазила в очите си една сълза,
унесена по бляна за една душа...
© Виолета Димова Все права защищены