24 июн. 2019 г., 00:43

Самотна сълза 

  Поэзия » Любовная
1882 8 8

 

 

Самотна сълза се отрони.

От дълбините на душата -

родена е...Погали ме нежно,

остави следа - а тя е солена!

Защо така боли от любовта!?

Когато тя не е споделена!

Със теб съм! А съм толкова

самотна! Аз и Ти...! И всеки

един от нас живее в негов си,

измислен свят които ни разделя!

И ето сълзата гореща докосна,

ръката ми - вместо милувките

на твоите ласки! Горчива е...

отронват се листата на розата

стаени въздишки на болката!

Ще мога ли? Да ти простя!

И отново до теб да вървя!

Изморена съм! Труден е пътят ни!

Сълза подир сълза - езеро кристално!

В което се оглеждаме с надежда...

Аз съм тук... А ти остана там някъде

далеч на онзи бряг...Нелепо е...!

Душата ми така за теб милее!

Но не знам дали ще имам сили

да доплувам до теб и да те

докосна с нежност! Прости ми!

Тъжна съм! Сълзите на душата ми

така болят! Да, зная! Силна съм!

А  облаците надвиснали над нас

вятъра ще ги разпилее надалече...

И ще бъда онзи светъл лъч

в душата ти който ще разпръсне

мрака в теб - а ти сълзите ми

с устни ще попиеш...Прошепваш ми!

Мила моя, прости ми за болката!

И тъй нежно се взираме в очите си!

Събрали са в себе си цялата вселена!

Самотна сълза се отрони...

и с нежност докосна душата ти!

Любов сме...! А измислените светове

в един ще слеем с надеждата за вечност!

 

 

23.06.2019г

Катя

© Катя Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Мария, благодаря ти за хубавите думи!
  • Красива и докосваща творба, Кате! Поздравления!
  • Гюлсер, благодаря ти за коментара!

    Любов сме...!А измислените светове
    в един ще слеем с надеждата за вечност!
    Сълза подир сълза - езеро кристално!
    В което се оглеждаме с надежда...
    И тъй нежно се взираме в очите си!
    Събрали са в себе си цялата вселена!

    "Щом боли, дали е любов?"

    Да, Любов е...!
  • Много искрено, Катя! Щом боли, дали е любов? И щом липсва споделеност!
  • Цветенце, Иван, Младен и neranimo благодаря ви за топлината и хубавите коментари!
    Пожелавам ви вдъхновена творческа вечер и много успехи!Бъдете благословени!
  • Езерото на солените сълзи! Представих си го. А всичко тръгва от една единствена солена сълза, отронила се заради разстоянието между бреговете. Красиво и прочувствено стихотворение, Катя. Поздравявам те!
  • Съкровена изповед! Докосва струните на душата на читателя! Много хора си задават този въпрос. Коя е причината двама да се чувстват самотни. Може би защото мъжът не разбира душата на жената и обратното е вярно. Всеки копнее да получи любов, а се получава разминаване! Може би е нужно мъжът и жената да опознаят душите си... Защото – "Щастие има когато са двама"... А училище как да умеем да обичаме ... няма...
    Поздравления!
  • Много прочувствен стих! Поздравления!
Предложения
: ??:??