Думите засядат в гърлото,
заглушени от хлипове.
Сълзите се стичат бързо,
и мокрят всичко навред.
Сама плача в тъмното
от една несподелена любов.
Самотата остана ми в нощта
и дори стихът не се римува.
© Калина Хаджиниколова Все права защищены