Мечтите си изнизвам с прашни делници,
листата роня от замислен календар,
минутите превръщам във безделници,
а времето... в печален господар.
Изниза се и моята усмивка,
студът я грабна стоплен изведнъж,
замина с него... Ех, щастливка!
А от очите ми закапа топъл дъжд.
Вали порой... сърцето е самотно,
а чувствата не носят дъждобран,
душата ми се сгуши неохотно,
в прегръдката на топлия юрган.