nezemna (Неземна)
355 1168
5 апр. 2017 г., 10:38

Самотничко ми е... 

  Поэзия » Любовная
2450 14 13

Мечтите си изнизвам с прашни делници,
листата роня от замислен календар,
минутите превръщам във безделници,
а времето... в печален господар.

Изниза се и моята усмивка,
студът я грабна стоплен изведнъж,
замина с него... Ех, щастливка!
А от очите ми закапа топъл дъжд.

Вали порой... сърцето е самотно,
а чувствата не носят дъждобран,
душата ми се сгуши неохотно,
в прегръдката на топлия юрган.

© Неземна Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Па следвай ги
  • Харесах тъжното но истинско чувство! Сгушила се е душата и чака...
  • Самотно и тъжно е след раздяла, но трябва да се изправим и продължим. Добавям в любими да си го чета. Подобно е и моето състояние. Поздрав!
  • много красиво и нежно поздравления
  • Много хубаво "стихо"! Разчувства ме! "...чувствата не носят дъждобран"! Хубав език, искрени поздравления!
  • Ама много сте готини! Благодаря ви!
  • Харесах!
  • Силно въздействаш стих! Много, ама много ми хареса! Поздрави!
  • "Чувствдата не носят дъждобран " ! Много ми хареса!
  • Хареса ми!
  • Много ми хареса, много смислено, точно така се чувстваме понякога всички и ти по невероятен начин си го описала! Поздравления!
  • Успех,Неземна!😍
  • Намери си мила,
    някое неземно
    и красиво като
    теб самотно,
    та да може
    цялата година
    да те гушка
    под юргана
    да ви е страхотно.

    Поздравления момиче! Харесах.
Предложения
: ??:??