САМОТНИК
Отново трябваше да дойде зима,
а там, до ъгъла, бе спряла старостта!
Човек самотен и една градина,
обрулени от вятъра листа!
Зареян поглед, някъде във дните,
където имало е хиляди слънца!
Догонва края на мечтите
и пак се връща в свойта самота!
Внезапно някой погледа му срещна,
четириног приятел с очите на дете!
Една сълза от стареца проблесна, ...