Дълго чаках да дойдеш при мен
с мойте стъпки тръгнах към теб
бързо ли бързах
бавно ли стигнах
така не разбрах
нямаше никой в онзи час
само вятъра играеше с шепа листа
чакал ме милия
да не бъда сама.
Ветре мой ветре
не само мен
всеки самотник е твой другар
с тебе всеки споделя
свойта тъга
ти си одушник, приятел и брат
много си чул и видял в този свят
нежност дарявал си, бурен си бил,
дали пък самотника
ти не си бил!
© Румяна Щерева Все права защищены