26 февр. 2020 г., 12:18

Самотните хора 

  Поэзия
473 0 0
Самотните познавам по очите
със залезните им отблясъци в здрача,
очакващи среща със звездите,
забравили умението да плачат,
по пресипналата след вика тишина
и стиснатите бледи устни,
по пробилата в душата тъмнина
и тежестта на ръцете им отпуснати...
Гледайки лицата, слушам и речта им,
чувам, че им нещо отговарям,
повтарям, че е жива още любовта
и съвсем е лесно – пешком до Рая, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Василев Все права защищены

Предложения
: ??:??