Нощта е прекрасна, прохладна и тиха,
единствено щурците огласят навред,
а един поет се мъчи над стиха,
с който ще завърши последният куплет.
Но кола отвън със шум преминава,
отива си музата на младия поет,
а красивият стих недовършен остава,
остава празен и последният ред.
Защо изпарява се в миг мисълта му,
защо не остава след нея следа
и тогаз на поета остава му само
да спре да пише и да проклина света.
О, мой мили, бедни поете!
Защо остана ти неразбран?
Но ти не спирай да пишеш, поете,
не си единствен, ти не си сам!
© Милен Стефанов Все права защищены