10 июн. 2007 г., 23:34

Самотно блъска се сърцето 

  Поэзия
543 0 8
Самотно блъска се сърцето,
даже и стимул не търси-бий.
Дори душата ми не издържа и хукна-
прогонена,потъпкана от тебе,
напусна тялото ми,и се изгуби.
Така силно,иска да си до мене,
че сили и нерви не ми пести.
Безкомпромисно прерязах вената на любовта,
но то явно несъгласно е със мене-
все вика те,плаче и стене-
безнадеждно влюбено е в тебе!!!




© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Мили мои приятели,писах това стихотворение преди около седмица....
    Искрено ви благодаря за милите думи в коментарите ви!
    Обичам ви!
    Благодаря ви,че ви има и че сте до мен-истинси и верни!!!
  • Галя и нейните бели стихове. Бели стихове с черна мъка...
  • Не може душата и сърцето ти да ги няма,те са тук,при нас!Поздрави Гале!
  • Дръж се! Не мисли за края - всичко е начало на нещо!
    И продължавай да пишеш!
  • Слушай сърцето си ...

    Хубаво стихотворение.

    Поздрав и усмивка.
  • Благодаря ти много,мила Дари!
  • Май ще трябва да нарежа всичките тогава,мила,от цялото ми тяло....
    Обичам те!
  • Как ще я прережеш тази вена,като ти цялата си любов!
    Целувам те и прегръщам!
Предложения
: ??:??