28 дек. 2010 г., 14:08
Детето в самотата си е старец.
Космати сенки плашат го във мрака.
Една невидима врата отваря се -
зад нея болка и тъга го чакат.
Самотното дете е малък кораб,
загубил в буря вярната посока,
с разкъсани платна и мачти голи,
отчаян от безпътица жестока.
Невинно е детето.То се чуди
света на възрастните как е разгневило,
че в самота жестока е прокудено
и никому не е потребно, мило... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация