Говори се, че времето лекува,
но този свят е пълен със сълзи
и болката активно съществува,
и аз ако не съм, ще бъдеш ти...
И ден след ден нещата се влошават,
не светът, а хората са полудели,
пари ли имаш пусти опустели,
всички всичко твое ще признават.
Беден ли си, ставаш сиромах,
за залък хляб по път се молиш,
гладен и жаден, тъжен и плах,
но няма какво друго да сториш.
Светът е осъден на гибел сега,
направен от хората дяволски свят,
корен останал без капка вода,
пуста пустиня и черен ад...
© Иван Бодуров Все права защищены