Откъснах възпламенената роза
и всичко от красива поема
се превърна в студена проза.
Изгубих пламъка, душата ѝ, песента,
а бе така прелестна,
жадуваща за още живот,
но уви - вече не чувам нейния тропот.
Аз внезапно отнех я,
не мога да я върна,
дори и светът да преобърна...
Все още съществува споменът за нея,
но трябва да се откажа да копнея. ...