Самозадоволена самодостатъчност
(или силата на научените уроци)
Нощес сънувах, че вали тъга,
над цялата вселена засияла,
до мен лежеше голата снага
на нашата безсмислена раздяла.
Докосвах я, а тя бездушно спеше,
безчувствена за моите сълзи.
Целунах я, страстта във мен гореше,
уплаших се, че грях ще пропълзи.
Въздъхна тя, усетила дъха ми,
погали ме с изгаряща ръка,
изпълни с влага тайните ми друми,
разтърси ме до дъното страстта.
А после с нежност цяла ме обгърна,
разля по мене свойта топлина
и споменът за теб за миг се върна,
щастлива бях без тебе и сама.
Нощес сънувах, че вали тъга
над цялата вселена и безкрая,
събудих се в леглото си сама,
доволна от нощта, сама сред рая.
© Кат Все права защищены