2 нояб. 2006 г., 17:14

Сан Фермин 

  Поэзия
730 0 8

Препускат дните ми подплашени

и всеки ден е Сан Фермин...

Тъй плуват мислите закашляни

в табуна на живот-екстрийм...

Под мене бягат калдъръмите,

нагорнищата ме морят...

Като хиени таласъмите

надолнищата ми следят...

От всичко най е важно темпото,

дистанцията да държа.

До болка знам вкуса на N-тото

забиване на рог в гърба...

Иронията е в посоките – 

търча напред с очи назад...

Не забелязвам вече локвите,

умората държа с инат...

Без край е сякаш тази улица,

със сетни сили съм почти...

Но знам едно – че в тази лудница

и бикът ще се умори...

© Гергана Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Риа, бъди самата себе си и остави "великите" да бъдат и те самите себе си! Знаеш ли, човек се приема за велик, защото не може да се види в огледалото от всички страни, а само в едър план и в лице!
  • уважавам философията ти
    и ненадминатото фино чувство за хумор*

    с него си винаги поне една идея над всичко!!!

    поздравявам те*
  • Поздравявам те за стихотворенията ти. Те наистина са много силни и искрени. Не мога да пропусна обаче да кажа, че един коментар ме подразни. То се вижда кой. Селско изказване..... Не му обръщай внимание. Продължавай да пишеш и да ни радваш със стиховете си
  • Злободневен стих, силен!!! Поздрави, Гери!!!
  • Иронията е в посоките-
    търча напред с очи назад...
    ...
    Ей,интересно е!
    Поздрави,Гери!
  • Адмирации!
  • Отново реална и истинска.
    Ти си много силна жена Риа.

    Поздрав и усмивка.
  • Голямо препускане Браво!!!
Предложения
: ??:??