Препускат дните ми подплашени
и всеки ден е Сан Фермин...
Тъй плуват мислите закашляни
в табуна на живот-екстрийм...
Под мене бягат калдъръмите,
нагорнищата ме морят...
Като хиени таласъмите
надолнищата ми следят...
От всичко най е важно темпото,
дистанцията да държа.
До болка знам вкуса на N-тото
забиване на рог в гърба...
Иронията е в посоките –
търча напред с очи назад...
Не забелязвам вече локвите,
умората държа с инат...
Без край е сякаш тази улица,
със сетни сили съм почти...
Но знам едно – че в тази лудница
и бикът ще се умори...
© Гергана Иванова Все права защищены