Не мога да търпя нападки безпощадни,

 не мога да мълча с наведена глава.

Прошка нивга аз не бих ти дала,

щом мислиш, че недостойна съм била,

че нивга аз не съумявам и че винаги греша.

Може би е грешно да остана

 и скоро трябва да вървя,

 но кървава следа оставам

 по пътя към върха

и само спомена оставям за всичко досега.

 Не мога да те мразя,

 че не ме опозна,

че не прощаваше моите грешки,

 че не се постара.

 Колкото и време да мине,

 аз няма да се променя

 и с глава виновно наведена

 няма да мълча.

 А от върха гордо изправена

 ще държа във шепа страха

 и на болка вечна обречена

 ще махам за сбогом на света.