Сбогом
Ще развия без плам своя усет,
да се топя и разливам - в дъга...
Когато стократно те вкусвам,
сънувайки будна дъжда.
На сълзите си имам да давам,
че толкова жадни са те!
Продължавам лъжливо да вярвам
и крада от теб с празни ръце...
И на времето длъжна ще бъда
след толкова път извървян,
че дните дъждовни... ми свършиха
по несбъднат в действителност блян.
© Десислава Вълова Все права защищены
Ти си поетична душа, казвал съм го, поезията е силата ти ! Пиши !
Не се отказвай, поздрави !